НА ПЪРВО МЯСТО СМЕ ПО ДОПЛАЩАНЕ В БОЛНИЦИТЕ – 60%

НА ПЪРВО МЯСТО СМЕ ПО ДОПЛАЩАНЕ В БОЛНИЦИТЕ – 60%

Само две седмици остават до изборите за нов парламент у нас. Какво ще искат лекарите от бъдещата власт, кои са най-големите проблеми, на чиито решения ще държат, попитахме д-р Венцислав Грозев. Той е председател на Българския лекарски съюз.

- Д-р Грозев, в НРД е предвидена възможност касата да провежда търг за онкомедикаментите, каква е идеята?

- Идеята е да се спестят не малко количество финансови ресурси и да се спрат веднъж завинаги обвиненията, че болниците злоупотребяват с онкология и извършват реекспорт. При централизацията на едно такова заплащане БЛС счита, че цените биха могли да се смъкнат малко надолу, да се реализира една икономия, която да се пренаосич отново за лекарства. Както знаете, в рамковия договор вече има постигнати условия, които казват, че спестените средства остават в сектора, където това е станало. С други думи от болнична помощ си остават в болнична, от лекарства в лекарства и т.н.

- На каква сума ще възлиза очаквания икономически ефект?

- Трудно ми е да назова точна цифра, но смятам, че ще са между 10 и 13 процента. Този икономически ефект на фона на 250-300 млн. лв. изобщо не е малък. Миналата година през октомври от надсъбраните средства изведнъж се отделиха 52 млн. лв. за лекарства. В последствие отложеното плащане за 2017 г. беше за 28 млн. Това са около 80 млн., които отидоха за лекарства и тази сума не е малка.

- Има ли други изненади в НРД?

- В положителен аспект това е възможността да се надхвърлят в рамките на 3% сумите, които са определени за месец за болниците, същото е и на годишна база. Това създава предпоставка за намаляване въздействието на лимитите до минимум както за болниците, така и за извънболничната помощ. Но тази възможност не е безконтролна, а има и саморегулиращ ефект. Всяко едно лечебно заведение през районната здравна каса ще трябва да си направи сметката, за да не трябва в определен момент да заседаваме с една тема – намаляване на цени на пътеки. Ние сме постигнали споразумение, че дори да се стигне до такава тема, първо трябва да има анализ. Представете си, че е имало извънредни обстоятелства – епидемии, бедствия, това трябва да се вземем в предвид. Ако няма обаче подобни причини за увеличение на средствата, а някой е решил да си играе с огъня, тогава ще намаляваме цените по КП, по които е генериран преразхода, както и на болниците, които са го направили. Не може всички да бъдат виновни заради определени хора.

- Как ще се отсеят болниците с големите преразходи, те винаги ще заявят, че това е следствие на избора на пациента?

- При положение, че от три-четири години броят на хоспитализациите им е ясен, нещата са въпрос най-вече на мениджмънт. Особено, когато се касае за планов прием.

- Ще се вземе ли предвид очаквания ръст при новите структури?

- Да, взет е предвид. Касата беше предложила около 76 000 хоспитализации повече, но ние свалихме малко обемите. Стигнахме до един оптимум от около 48 000 хоспиализации в повече, което е нормално. Горе долу ръстът от 3% влиза в тази сфера. Това е предпоставката да кажем на болниците - работете спокойно.

- Миналата година бяхме свидетели на толеранс от страна на Надзора към определени болници. Тази практика ще може ли вече да се контролира от БЛС?

- Това е другата „изненада", ако мога да кажа така. Сега БЛС ще участва активно и ефективно в решаването на тези въпроси съвместно с Надзора. Чест прави и на сегашните надзорници, че се вслушаха в думите и предложенията ни. Разбира се и в предходното ръководство имаше такива моменти, но там връх вземаше командно административният подход, сега нещата са различни, чува се гласът ни.

- Имате ли вече сведение колко са новите договорни партньори на касата?

- В момента се подготвят индивидуалните договори, има нови структури и дейности, но са малко, няма да повлияят сериозно на бюджета на НЗОК.

- В разгара сме на предизборната кампания, заявихте ли вече на партиите какво ще очаквате от тях?

- Имаше наши представители на две дискусии. Едната беше на ГЕРБ, другата на БСП. Ние ясно и категорично сме заявили нашите становища във връзка с електронната здравна карта и досие, остойностяването на медицинския труд, както и че е крайно време бюджетът на НЗОК да не бъде плануван с дефицит. Пред мен седи информацията отпреди два дена на ЕК, където се вижда, че България е на първо място по доплащане в болничната помощ – 60%. Ние засилихме финансирането на извънболничната помощ през тази година, като повишихме цените на прегледи и изследвания, увеличихме регулативните стандарти, но при болниците цените остават същите – тоест 1.6 млрд. лв. са около 40% от нужното.

- Доплащането определено е една от най-болните теми, как смятате, че това може да се промени?

- Не веднъж сме заявявали, че трябва да се поръча качество в началото, за да се плаща за качество на изхода. Това ще промени нещата. Трябва да има контрол върху средствата и те да бъдат осигурявани в своя оптимум.

- Какъв е начинът за плащане за качетсво в болничната помощ?

- Има показатели и критерии за добра медицинска практика, ако те са спазени и е налице ефект, то моля ви, заплатете стойността. Досега никъде не съществува понятието труд и заплащането на лекари, медицински сестри и санитари е остатъчна величина.

- Какво се случи с остойностяването, което вие правите, докъде стигна то?

- Методиката за остойностяване на медициснкия труд е качена на сайта ни още октомври миналата година. Вижте парадоска, всички партии говорят на тази тема, но дълбоко се съмнявам, че някой е седнал да прочете методиката, която сме качили. Ние сме решени през април да проведем със синдикатите, неправителствените организации и институциите дискусия, на която да повдигнем завесата по този проблем. Не претендираме, че сме най-правите, но нека да седнем на една маса и в рамките на година да решим проблема.

- Колко би излезнало заплащането за всички лекари и сестри на година според вашата методика?

- Не сме направили такава сметка, но сме използвали за основа на изчисленията потребитеския капацитет и едницата преглед, която се движи някъде около 30 лева. Върху нея вече започва да се гради за труд, извършван по време на празници, в тъмната част на денонощието и т.н. Използвали сме добрата практика на френската и немската система на остойностяване. В никакъв случай не можем да кажем, че трябва да ги прехвърлим едно към едно цените. Но смятаме, че методиката ни може да бъде добра база за работа.

- Колко средства още са нужни?

- Най-вероятно данните на ЕК са верни. Здравноосигурените лица в момента доплащат 40%.

- Размерите на доплащането са много различни по болници и специалности, няма ли да се сложи някакъв ред?

- С остойностяването ще дойде и реда. В края на краищата ние не можем да искаме всичко. И в други страни има доплащане, но в една Великобритания, Италия то се движи в рамките на 12-13 процента и това е напълно нормално.

- Болниците, които работят с касата, не трябва ли да имат таван за доплащането?

- Със сигурност може да се въведе подобен механизъм, да се види защо в някои болници има толкова голямо доплащане и на какво се дължи то. Но докато не започнем да работим върху остойностяването, само ще говорим. И ние това ще го искаме от политическите партии. Друг е въпросът доколко политически е издържано посланието – хора, за да добием тези средства, трябва да се вдигне вноската, да се въведе втори стълби или друг модел на осигуряване. Ние като съсловна организация нямаме претенции към начина за набавяне на средствата, но не може системата да се държи недофинансирана и да хвърляме вината върху лекарите и сестрите, които работят в нея.

- Самоконтролът от страна съсловието е друга от предизборните теми, смятате ли, че това е възможно да се случи у нас?

- Да, определено смятаме, че трябва да се завиши самоконтрола от наша страна. Трябва да променим устава на Централната комисия по етика и да застанем с открито лице пред обществото, да поемем своята част от тази проблематика. За съжаление в момента уставът ни така е направен, че не дава достатъъчно правомощия на централната комисия. Не е възможно тя да няма възможност да налага своите становища към регионалните колегии. Не малка част от казусите на регионално ниво се отправят към националната комисия, но обратната връзка се къса. Ако нейното решение е X, в никакъв случай регионалната комисия няма задължение да се съобрази с него. Това е нонсенс и ние трябва да разберем като съсловие, че той влияе негативно върху самите нас.

Нужни са и промени в закона за съсловните организации, а предложенията ни отлежават над две години в МЗ. Това е другият проблем, който поставихме пред партиите.

- Как точно трябва да се промени закона?

- Продължаващото обучение, акредитацията и дейността на бордовете трябва да влезе в закон, не да бъде пожелателна, а да стане задължителна. В края на краищата ние трябва да си поемем задачите. Това засяга и качеството. Продължаващото обучение ще трябва да бъде задължително и когато кажем – ние искаме еди какво си, ще можем да кажем и какво даваме от себе си. Нещата трябва да бъдат взаимни. В почти всички европейски държави проължаващото обучение е задължително.

- Промените в наредбата за специализациите дадоха ли своите резултати?

- Не съвсем. Отново 450 са исканията за професионални удостоверения от страна на лекарите ни и почти не се променят като брой от няколко години. Системата на финансиране е такава, че трябва да се осигурят две минимални заплати на младите лекари, в което няма лошо, но мениджърите на тези болници се чудят какво да правят, защото обучаваният ще получи малко повече от обучаващия. Колегите ми не слагат на дневен ред този проблем, но е малко обидно. И трябва да се помисли в това отношение, държавата иска да използва младото поколение,но не със свои средства, а с пари на болниците. Нека се разберем кой слуша музиката – който я плаща или който има намерение.

- Общинските болници обявиха, че са в лошо финансово състояние, ще останем ли без тях?

- Ако общините не обърнат внимание на болниците, които са на тяхна територия, то условията, в които се намират те наистина няма да са розови. Възможността с прогнозните бюджети и тримесечните отчитания е една глътка въздух, но трябва да се подходи много внимателно и да се види как да се заработи по-ефективно с пътеките за долекуване. Не малка част от общинските болници могат да разтоварят отделенията в големите болници с хирургическа, кардиологическа и неврологическа насоченост да не задържат пациенти на територяита си след актинвта част от лечението и да ги поеммат за 10-15 дни, за да осъществят следлечебни процес. Но едно финансиране от 30 лева на ден за десет дена е недостатъчно и затова те не разкриват такива структури, получава се един дяволски кръг, който никой не иска да прекъсне.

- Какво трябва да бъде финансирането, за да бъдат тези пътеки атрактивни?

- Поне 55-60 лева на ден могат да осигурят един финансов комфорт на тези отделения.

- Каква е оценката ви за управлението на служебния министър досега?

- Мисля, че е положителна. Това, че си удържа на думата, че договорното начало ще е възстановено, това, че се проведоха много разговори, чу се гласът на разума е една предпоставка нещата да се развиват в положителна поска. Естествено е, че имаме различия и те ще продължат и за в бъдеще, но, когато има чуваемост, може да има положителен ефект.

- Мащабът на кадровите промени смущава ли ви?

- Това е право на работодателя, той решава какво да извърши, ние се надяваме, че тези кадрови промени ще бъдат само, ако се налагат от професионални мотиви, а не са движени от лични взаимоотношения. Защото второто не е довело никой до добър резултат. Хората, които се сменят са уважавани, особено в местата, където упражняват професията си. Но БЛС никога не е кадрувал и няма да го направи тепърва.

__Източник: __




Code Health TV
SatHealth
CME Academy
Medicalnews
Cluster
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

International partners

IAMRA
WMA- World Medical Association
FEMS European Federation of Salaried Doctors
CPME The Standing Committee of European Doctors
UEMS European Union of Medical Specialists