Д-Р БРЪНЗАЛОВ: ХБЗ Е ЧАСТ ОТ ГОЛЯМАТА ПАЛИТРА БОЛЕСТИ, ПРИ КОИТО Е ЛЕСНО ДА СЕ НАПРАВИ СКРИНИНГ И ДА СЕ УСТАНОВИ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-РАНО
Гости в епизода са:
☑️ Христина Николова - председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и пациент със своята лична история на бъбречно трансплантирана
☑️ Д-р Диляна Николова - началник на отделение по нефрология към Клиника по вътрешни болести "Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда"
☑️ Калина Божкова - директор за Европа на Глобалния алианс за достъп на пациентите
☑️ Проф. д-р Борис Богов - главен координатор на Експертния съвет по медицинска специалност „Нефрология“ към министъра на здравеопазването
☑️ Д-р Николай Брънзалов - заместник-председател на Българския лекарски съюз
"Основният проблем за пациентите с бъбречни заболявания е закъснялата диагностика, а тя отчасти се дължи на липсата на симптоматика. Затова е особено значение провеждането веднъж годишно на профилактика в тази посока - изследване на серумен креатинин, изчислена гломерулната филтрация, обикновена урина с прецизиране на албумин-креатинин, това е напълно достатъчно, за да бъде забелязано навреме бъбречното заболяване, заяви за БНР д-р Диляна Николова, началник на отделение по нефрология към Клиника по вътрешни болести в болница Токуда. Д-р Николова подкрепи идеята измерването на гломерулната филтрация при рисковите групи пациенти да се прави дори не на една година, а на 6 месеца. "Това не е скъпо изследване и би било добре да се прави веднъж годишно и при здравата популация. Защото тази профилактика би спестила изключително много както на пациента, така и на здравната система, още повече, че последните години се увеличи финансирането в извънболничната помощ - както за изследвания, така и за специалист, то трябва да се включи в задължителния профилактичен пакет, поясни тя.
Огромни са предизвикателствата, защото това което наблюдаваме е, че при нас пристигат пациенти в напреднал стадий на ХБЗ, където сме безсилни, изтъкна за БНР проф. д-р Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по медицинска специалност „Нефрология“ и началник на Клиниката по нефрология на болница "Света Анна".
"Дори имаме пациенти, които с влизането от Спешното отделение биват насочвани за хемодиализа, което е огромен проблем, нищо не можем да направим повече.
И другото, което е немислимо и неописуемо в 21 век, голяма част от тези пациенти изобщо не познават личните си лекари...което означава, че отдавна са изпуснали шанса си за тези полагаеми им се профилактични прегледи. Дори тези на 5 години...Ние настояваме първо да се направи общ скрининг , за да научим колко реално е процентът на хората с ХБЗ, на базата на тази статистика да се изчисли ресурсът, който трябва да бъде заделен, на трето място да има по-широко застъпени кампании след медиите.
Д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз, изрази подкрепа за всички предложения за подобряване на профилактиката и диспансеризацията на пациентите с ХБЗ и добави, че не би представлявала особена трудност и общопрактикуващите лекари да се ангажират:
"ХБЗ е част от голямата палитра болести, при които е много лесно да се направи скрининг и да се установи колкото се може по-рано. А двете заболявания, които водят до ХБЗ - диабет и артериална хипертония, тези пациенти се водят така или иначе на диспансер, голяма част от изследванията и за ХБЗ са включени, да недостатъчно, но това може да се промени в Наредба 8. Но и колегите да водят този диспансер, защото това ще им даде по-голяма свобода и насоченост към това заболяване. И да подчертая, че ОПЛ трябва да имат свобода да изписват медикаментите за това заболяване, а не механично да пишат терапия, дадена от друг специалист, каза още д-р Брънзалов.
Целия материал може да видите тук
Източник: Българско национално радио 
